Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2013 17:36 - Тунел
Автор: yesterday Категория: Изкуство   
Прочетен: 1997 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 17.12.2020 15:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

    Навсякъде беше прашно, усещаше се дразнещо-лютива миризма на застояло и стари вещи, може би от времената, когато панталоните чарлстон били на мода. Там някъде из всичкия този хаос, се криеше едно малко кашонче със спомени на баба ми от рода на снимки, някое друго любовно писмо и вехти дрънкулки. Намирах се на тавана точно поради тази причина. Щяха да местят моята мила баба във старческия дом, в покрайнините на града. Само ако я бяхте видели колко настояваше за това кашонче. Нямаше кой друг и хайде мен да изпратят на тавана. В началото доста се подразних, но като се замилих, че това ще поднесе малко радост в сърцето на баба ми, запретнах ръкави и не след дълго държах кашончето в ръце. Беше едно такова оръфано, покрито с наметалце от прах и куп драскотини.

 

    Реших да го сваля направо, без да му отдавам голямо внимани, но когато баба ми ме видя  да държа нейните спомени, ме покани да разгледаме съдържанието на кашончето заедно. Лека по лека, с бавни движения, тя премахна насъбралата се прах от капака. Чак сега забелязах надписа, който се беше понасбил отгоре му. Той гласеше: Спомените на Антоанета. Да, познахте, баба ми се казваше така. Да знаете тя не обичаше името си и точно поради тази причина бе нахвърляла буквите така хаотично.

 

    Със същите лекота и спокойствие тя отвори капака и без да промени изражението на лицето си, започна да разглежда насъбралите се вътре вещи. Странно ли защо тя само гледаше. Беше се втренчила в нещо, но от моето място не  се виждаше нищо. Надникнах набързо, но като цяло нямаше кой знае какво за гледане. Вътре в кашончето се бе наместила удобно една снимка на баба ми на млади години и някаква друга дама, която бе непозната за мен. Сравних израженията на лицата им със усмивка, но не каква да е, а усмивка с черно червило.

 

    Баба ми неспираше да гледа снимката. Реших да я прекъсна плахо:

 

    - Аъ, бабо...коя всъщност е жената на снимката, която те е прегърнала? - мърморейки попитах аз.

 

    -...сестра ми - с пресипнал глас прошепна тя, след минута мълчание.

 

    В този момент усетих как някой ми удря шамар. Това определено беше почудата от това, което чух. Не знаех до сега, че баба ми е имала сестра. Новината се стовари върху мен като гръм от ясно небе. Щом баба ми има сестра, защо аз никога не съм я виждал.


 

    - Тя почина преди 15 години - баба започна да разказва без дори да съм я запитал. Като че ли разчете мислите ми.  - Почина заедно с цялото си семейство, мъжът и Петър и малкия Сашко. Бяха тежки времена за рода ни тогава. Тя беше... Мина беше толкова работлива жена, винаги с усмивка на лице, никога не спореше. Беше голяма чаровница, всички много и се възхищаваха. Пешо и той, добър мъж и се падна. Никога не и е посягал, угаждаше и. Трябваше ли такава смърт да ги застигне ... от едно невнимание на пътя и виж ти какво става...

 

    - Катастрофа значи - любопитно я прекъснах аз.

 

    - Оо катастрофа... по вестниците писаха за нея, и репортажи по новините имаше. Тя... Мина... винаги е искала да бъде прочута. Та ето на .... - разказваше баба потънала в мислите си. Не след дълго тя замлъкна.

    Оставих снимката при багажа и за преместването, целунах я нежно по челото и и обещах, че утре пак ще намина да я видя.

 

                                                                  *   *   *

 

    Вечерта сънувах. От доста време насам не бях сънувал така. А тя и нощта беше една задушна, навън се чуваха среднощните серенади на щурците. Когато се пробудих, целият бях потен, като че ли бяха изляли кофа с вода върху мен. Сънувах катастрофата. Разбрах всичко, до най-малката подробност.

    Семейството на Мина, сестрата на баба ми, били тръгнали на път до столицата, за да напазарят от големите супермаркети, а и да покажат на малкия Сашко зоологическата градина. Докато пътували малкото момченце забелязало една калинка да лази по предната седалка. Тя била мъничка, на около 3 годинки, съдейки по броя на точките и. Сашко забелязал, че калинката била объркана, не знаела къде се намира. Той започнал да се забавлява с нея и същевременно си мислел:

 

    - Какво невинно, малко животинче. Не може нищо да ти стори. А в него се крие душа. Може би след време тази калинка ще стане малко момченце като мен, а може би и аз съм бил калинка.

 

    По едно време, както си стояла на пръста на малкия Сашко, калинката започнала да лети. Блъснала се в стъклото на вратата. Малкият разбрал, че калинката иска да е свободна, да кацне на някоя тревичка и да бъде щастлива. Той знаел, че на никому не би било приятно да бъде затворник. Решил да я пусне, но понеже колата била стара и прозорците трудно се отваряли, малкият Сашко нямал друг избор, пък и нали бил малък, взел че отворил вратата в движение, докато колата навлизала в тунел.

                                                                                                                                                                      YID

 

 

       image


                                                                                       image







Гласувай:
9


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. janadarkova - Е, това вече му се вика постижение.
13.08.2013 00:06
За пръв път такова нещо, такова просветление виждам в теб, невероятно! Просто нямам думи, избистрил си тотално вече и само към върха вървиш, няма ги вече творческите опити за някой разказ или някоя малка приказка. Тук вече виждам направо загатнатото клеймо на шедьовъра! :) :) :)
Поздрави! :))))))
цитирай
2. yesterday - ***
13.08.2013 11:11
Много благодаря за добрите думи, трогнат съм. Винаги си била така позитевна и сладкодумна. Отново едно голямо БЛАГОДАРЯ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yesterday
Категория: Изкуство
Прочетен: 64972
Постинги: 21
Коментари: 25
Гласове: 34
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031