Тефтерчето на мухата :: Завистта

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.05.2014 13:03 - Завистта - водещ механизъм

Автор: yesterday Категория: Изкуство

Прочетен: 1233 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.08.2014 14:31

Завистта е невидима за човешкото око и видима за божиeто. Поставена в основата на една от Десетте Божи заповеди , тя ни кара да се замислим върху въпроса: Защо е грях? И най вече грях ли е наистина? Всеки смъртен, надарен с разум, е способен да изпитва завист. Тя е съпротивата на човешката природа, чрез която индивидът проглежда за реалността. Завистта го стимулира, сътворява от него една борбена, решителна в постигането на целите си личност. В еволюцията на човешкото създание и най-вече неговите мисловни способности се е появила тя. Бог е безсилен пред нея и точно затова е решил да я забрани и накаже, тъй като тя също има творителни способности като него самия. Определено не е грях. Завистта е чувство както всички останали такива. Не е грях да чувстваш. Напротив, чрез това осезание човек прояваява своята самокритичност, своето желание за постигане на същите успехи като другия. А това изобщо не е прегрешение, за което да се чувстваме виновни. Това в действителност е стимул за живот. Една мъдра мисъл гласи: „Завистта е сестра на любовта“. Двете са толкова близки по характер, способни да накарат човек да стори немислимото. Те го водят до крайности и го изправят пред непреодолими препядствия. Единствената разлика между двете сестри е, че Завистта обича да се облича в черни дрипи, докато Любовта - в бели воали и красиви, изящни рокли. Точно затова Бог не харесва Завистта. Не одобрява вкуса ѝ за постигане на цели и нейния „външен вид“. Според мен, Божеството не е нищо повече от уплашено от „тъмната сестра“, защото осъзнава, че тя е водещ механизъм. Един ден човек може да завиди на Бог и да реши да стане същия като него. А какъв е и как изглежда той? Съжалявам, забранено ни е да си представяме.

Нагоре