Постинг
13.03.2016 13:07 -
Драска
Автор: yesterday
Категория: Изкуство
Прочетен: 703 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2022 10:28
Прочетен: 703 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 15.08.2022 10:28
Напоследък спя малко. Не защото го искам, а защото се налага. Нощта ме дърпа, не ме пуска. Сякаш иска да ми покаже нещо. Хванала ме е за ръката и ме тегли. Нощта...тя е асоциална. Градът...той напук я дразни. Уличките са тъмни и смълчани, площадите са шумни, пищни. Аз къде съм? Напоследък спя малко. Не защото го искам, просто се налага. Живея в една стая и не мога да изляза от нея. Обикалям я, лежа, но спя малко. Денем съм като статуя, неподвижен. Тази стая ме потиска. Тази килия, която нощта е построила за мен. Прозорецът е просто една картина. Само го съзирам и си мечтая, разглеждам детайлите. Мхх...той се променя, картината се променя. Всеки път, по едно и също време, сутрин и вечер. Треперя.
Веднъж докато го съзирах си спомних за нещо. За един дълъг черен път, без хора, беше късно вечерта. Беше мокро, влажно, студено. Колата се движеше напред по пътя, като тъжна мелодия. Нещо ми пееше. Къде съм? Пред мен имаше един завой. Бешe ме страх от това, което можеше да се крие зад него. Не, няма да ходя там, но колата се движеше. Аз ли я управлявах или тя мен? От този завой идваха други коли, светлини, забързани. Подминаваха ме, без да ми помогнат. А как ли щяха да ми помогнат?
Веднъж докато го съзирах си спомних за нещо. За един дълъг черен път, без хора, беше късно вечерта. Беше мокро, влажно, студено. Колата се движеше напред по пътя, като тъжна мелодия. Нещо ми пееше. Къде съм? Пред мен имаше един завой. Бешe ме страх от това, което можеше да се крие зад него. Не, няма да ходя там, но колата се движеше. Аз ли я управлявах или тя мен? От този завой идваха други коли, светлини, забързани. Подминаваха ме, без да ми помогнат. А как ли щяха да ми помогнат?
Накъде сега? Накъде да вървя? Как да избягам от този затвор? Отговорът е към картината. Вътре в нея. Ще ме понесе вятърът, ще ми помогне, поне той. Отворих прозореца. Пристъпих напред. Чувах кикот, лай на кучета, някаква олелия от долния етаж на кооперацията. Вятърът си играеше с есенните листа. Кога беше дошла есента? ...
Нощта е жива. Тя е жива. Тя е жива. Тя е жива. Аз...аз не съм жив. Аз не съм жив. Аз не съм жив. Полет. Тупване. Кикотът спря, лаят също. Кавгата в съседство замря.
Няма коментари