Постинг
12.06.2017 00:48 -
Хаос
Автор: yesterday
Категория: Поезия
Прочетен: 709 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2017 02:17
Прочетен: 709 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 13.06.2017 02:17
Потни завивки след гореща нощ.
Ефирни въздишки от разкош.
Това са белезите на отминало деяние,
маркирано от ароматите на дивите животни,
вселили се в телата на двама влюбени.
Символ за успешната сеитба
е пълната, белезникаво-бяла Луна.
Червеното огънче на цигарата
е оставило следи по белите чаршафи.
Димът, носещ греха на човека,
се преплита с тежкия летен въздух и целува всичко наоколо.
Лигава целувка, незначеща нищо.
Дъхът на вино и размазаният грим по спалното бельо
са клюкарките, раздухали лъжата за истинска любов.
Това просто е едно събитие,
без значение за мъжа или жената.
Резултатът е картината на прибързано сношение,
изрисувана от действията на две страстни души.
Хаосът личи в това творение като силует през замъглено стъкло.
Хаосът придобива ясни очертания, остава траен отпечатък под формата на смътен спомен,
но гласът му е толкова ясен, че
въздишките от разкош
се превръщат в терзанията на
ред
безсънни
нощи.
Пронизителен плач на диво животно,
напомнящ червения край на цигарата
в онази сякаш безкрайна нощ -
това е гласът на Хаоса.
А потта от събитието,
онази същата,
няма да спре да изгаря жената
през целия ѝ иден живот.
Иван Данаилов
12.06.2017г.
Ефирни въздишки от разкош.
Това са белезите на отминало деяние,
маркирано от ароматите на дивите животни,
вселили се в телата на двама влюбени.
Символ за успешната сеитба
е пълната, белезникаво-бяла Луна.
Червеното огънче на цигарата
е оставило следи по белите чаршафи.
Димът, носещ греха на човека,
се преплита с тежкия летен въздух и целува всичко наоколо.
Лигава целувка, незначеща нищо.
Дъхът на вино и размазаният грим по спалното бельо
са клюкарките, раздухали лъжата за истинска любов.
Това просто е едно събитие,
без значение за мъжа или жената.
Резултатът е картината на прибързано сношение,
изрисувана от действията на две страстни души.
Хаосът личи в това творение като силует през замъглено стъкло.
Хаосът придобива ясни очертания, остава траен отпечатък под формата на смътен спомен,
но гласът му е толкова ясен, че
въздишките от разкош
се превръщат в терзанията на
ред
безсънни
нощи.
Пронизителен плач на диво животно,
напомнящ червения край на цигарата
в онази сякаш безкрайна нощ -
това е гласът на Хаоса.
А потта от събитието,
онази същата,
няма да спре да изгаря жената
през целия ѝ иден живот.
Иван Данаилов
12.06.2017г.
Тагове:
Вълнообразно
Няма коментари
