Боли ме, когато
изкочат в мислите ми куп тревоги. 
Дъхът ми спира,

 Празниците наближават,
а елхите вехнат в нашите дворове.
Сърцата се сближават,

 Беше онзи ден когато,
срещнах те и в погледа ти мил
видях искрица да се пали,

 "АЗ съм човек на истината и на свободата!"
Няма място във душата ми за клюката или лъжата.
Способен съм метална порта да разбия, но не със сила.

Потни завивки след гореща нощ.
Ефирни въздишки от разкош.
Това са белезите на отминало деяние,