Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2013 09:15 - Видя ли слънцето?
Автор: yesterday Категория: Изкуство   
Прочетен: 2346 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 17.11.2015 21:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Буквата Е - произнесете я високо. После С, точно като съскането на усойница, готова да ви захапе. Повторете Е още по-звучно и гръмогласно от предния път и накрая Н, но притаете глас и го изшепнете. Резултатът е неземен, цветен, сразяващ сърцето. ЕСЕН. Да, отново беше есен, величествена и могъща, коронясана, обсипана с почести и листа от злато. Вървях по широката алея с чадър в ръка. Капките дъжд тупваха една след друга по повърхността му и се стичаха, все едно се преследваха. Дърветата наоколо се бяха приготвили и пременили в подобаващи носии за празника.  За празника ли? - запитах се учудено. А да, вярно. За малко да забравя за него. Ами, той празникът е личен, всъщност. Той е едно малко парче пъзел, така незначително, но и така зловещо нужно. Без него, пъзелът си остава недовършен и ние не можем да схванем смисъла. Празникът както казах, беше специален, душевен и честно казано интимен. Но интересното тук беше, че всичко наоколо, някак си вродено се наместваше удобно, приготвяйки се за началото му.  В главата ми живееха едни същества. Ако ви кажа как се казват, може би ще помислите, че си измислям. Всъщност, да може би и така да е, но реших да ги има, тези същества. Те творяха празника, бяха основните организатори. И така, чух едно от тях да казва:   Близо е!.. Много близо!... Появата на слънцето разбира се... А дали ще се появи?... Ти видя ли слънцето? Няма го - отговори друг глас. Пак закъснява.  Ами празникът? Отлага се, отново. За пореден път, слънцето го няма. Може би се притеснява? От какво? Ами...от хората, от какво друго може да е? Ясно, има сценична треска. Слънцето, колкото и да ми е трудно да призная, се срамува. Значи няма да изгрее, няма да освети твореца, за пореден път? - гръмогласно се обади едното от съществата. Оо, недей така. Слънцето ще се появи, но няма да е днес. То винаги се появява, стига да искаш, стига да вярваш, стига ..... стига да си позволиш да помечтаеш. Хайде, да ходим  да седнем. Да чакаме изгрева. Тогава ще ни извикат на помощ.  И тогава ще танцуваме? - попита ококорено едното същество. О да, ще танцуваме и ще сътворим света. Отново? Отново. И аз не виждах слънцето, точно като малките същества в главата ми, и аз се бях примирил с факта, но и аз знаех, че то е някъде там, зад ъгъла и когато ме попитат ’’Видя ли слънцето?’’, ще кажа просто: Не...но все пак, есен е. То рядко се появява и въпреки всичко аз ще го видя.
Този кратък разказ се явява като близнак на първия ми, който положи началото на блога - "Можеш ли да видиш слънцето"? Сега измина една година и реших да я отпразнувам, като създам втори такъв, подобен, който представя това което се случва вътре в твореца. 
YID





Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. janadarkova - Чудесно...
23.11.2013 10:12
Невероятна хармония, виртуозност, искреност, много лично!
Поздравления, yesterday!
Твоя: janadarkova :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yesterday
Категория: Изкуство
Прочетен: 64968
Постинги: 21
Коментари: 25
Гласове: 34
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031