Постинг
15.11.2012 15:07 -
Можеш ли да видиш слънцето?
Автор: yesterday
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1608 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2022 10:16
Прочетен: 1608 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 15.08.2022 10:16
Денят бе Понеделник. Забележете само, каква звучност искри от тази дума. Понеделник. О, доставя ми удоволствие, когато я произнасям.
Навън върлуваше есента и като че ли с четка в ръка, избрала топлите нюанси, мацаше насам-натам всичко, което и се изпречеше на пътя.
Реших да се поразходя в градския парк, тъй като освен Понеделник обожавах и есента.
Чувсвах се защитен и безгрижен. От мен бликаше енергия. По време на разходката си, обмислях следващото си произведение на изкуството. Било то поетичен текст или картина, или дори изпълнено с нежни чувства тристишие. Наистина обичам да творя, обичам изкуството и веселите моменти, но нека се върна към загадачния си разказ.
И така, на пътя ми, изведнъж, се изпречи малко русо момиченце, със зелени очи и чипо носле. Имаше буйна, къдрава коса. Това малко и нежно създание ми зададе един изключително интересен въпрос, който породи създаването на този блог. Въпросът гласеше: Можеш ли да видиш слънцето? Тези пет думи, съчетани точно по този начин породиха у мен още хиляда и пет такива думи подредени точно така. Обичам много да разсъждавам, да умувам и да любопитствам. Имам чувството, че когато това се случва, аз се пренасям в един чисто нов свят. Е и точно когато се оттърсих от мислите си забелязах, че малкото момиченце бе изчезнало от полезрението ми и играеше на поляната с едно есенно листо. Замислих се отново. Може би есента е забравила да оцвети слънцето, тъй като наистина то бе, като че ли с кукичка за риба отнето от собственика му - небето. Дали това бе някакъв урок за мен. Не знам.
Само знам, че обожавам Понеделник.
YID
Навън върлуваше есента и като че ли с четка в ръка, избрала топлите нюанси, мацаше насам-натам всичко, което и се изпречеше на пътя.
Реших да се поразходя в градския парк, тъй като освен Понеделник обожавах и есента.
Чувсвах се защитен и безгрижен. От мен бликаше енергия. По време на разходката си, обмислях следващото си произведение на изкуството. Било то поетичен текст или картина, или дори изпълнено с нежни чувства тристишие. Наистина обичам да творя, обичам изкуството и веселите моменти, но нека се върна към загадачния си разказ.
И така, на пътя ми, изведнъж, се изпречи малко русо момиченце, със зелени очи и чипо носле. Имаше буйна, къдрава коса. Това малко и нежно създание ми зададе един изключително интересен въпрос, който породи създаването на този блог. Въпросът гласеше: Можеш ли да видиш слънцето? Тези пет думи, съчетани точно по този начин породиха у мен още хиляда и пет такива думи подредени точно така. Обичам много да разсъждавам, да умувам и да любопитствам. Имам чувството, че когато това се случва, аз се пренасям в един чисто нов свят. Е и точно когато се оттърсих от мислите си забелязах, че малкото момиченце бе изчезнало от полезрението ми и играеше на поляната с едно есенно листо. Замислих се отново. Може би есента е забравила да оцвети слънцето, тъй като наистина то бе, като че ли с кукичка за риба отнето от собственика му - небето. Дали това бе някакъв урок за мен. Не знам.
Само знам, че обожавам Понеделник.
YID
Няма коментари
